Всички водещи, световнопризнати български учени в областта на земеделието и аграрната наука изразиха своето становище, че промените в Наредба № 11 за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“, предлагани от заместник-министъра на земеделието Васил Грудев, са меко казано безумни. Становището вече е изпратено до ОЛАФ и ЕК, а изводът от него е, че измененията в наредбата ще обезсмислят ефекта от програмата и ще направят невъзможно участието на земеделските стопани в нея. Под документа се подписаха проф. д-р Сълю Сачански, проф. д.с.н. Иван Атанасов, доц. д.с.н. Веселин Кутев, ст.н.с. Янко Кавърджиев, проф. д.с.н. Стефан Горбанов и акад. Атанас Атанасов. Агроспециалистите са вещи именно по отношение регулираните с обжалваната наредба разпоредби от гледна точка на агронауката.
След проведените многократни срещи на представители на ААЗП с ЕК стана ясно, че Брюксел няма да одобри скандалните промени на Наредба № 11 и тя ще бъде отменена. Промените в наредбата принуждават стопаните да се откажат от 5-годишните си проекти за сеитбооборот, тъй като новите изисквания за дейностите им са неизпълними, а стопаните вече са в трета или четвърта година от еко-цикъла.
Според критичното становище на аграрни професори и академици, заради изменената Наредба № 11, земеделските стопани незабавно трябва да извършат промени, за които времето вече е отминало и на практика земеделците са в нарушение. В наредбата се посочва, че площите в сеитбообращение трябва да бъдат 100 % покрити с растителна покривка през зимата. Това налага засяването на нови култури, което от своя страна се отразява фатално върху 5-годишния сеитбооборотен план. Промяната на Грудев обаче им дава право да се откажат от плановете си по средата на периода без санкции, което според ААЗП облагодетелства нередовните стопани и поставя на свръх риск всички плащания за агроекологично земеделие от Брюксел към България.
В експертното си становище си академиците съветват МЗХ да не принуждава стопаните да се откажат от програмата заради неизпълнимите изисквания. вземат почвени проби на всеки 5 хка, а както е до момента – между 4 и 40 хка, тъй като резултатът от това ще даде различни данни от планираните, времето за проби за тази година е отминало, а по-плътните тестове ще натоварят стопаните с допълнителни разходи. Научната общност посочва и факта, че намаляването с 50 % на субсидията по мярка 214 за „Агроекологични плащания“ изглежда като „санкция срещу земеделските стопани и послание към тях доброволно да се откажат от програмата“.
От ААЗП се надяват най-накрая да получат отговор и на отдавна изпратеното писмо до Селскостопанската академия и нейния председател проф. Тотка Трифонова.
