В последните години земеделието в България стана модерен бизнес, което от своя страна доведе до не много благоприятни последици за почвите и водите на територията ни. Повечето хората, започнали да се занимават с този бизнес, не бяха добре подготвени за дейността, с която се захващат. Голяма част от тях си представяха, че колкото повече се наторява, толкова по-висок добив ще имат. Всъщност истината далеч не е такава, трябва да се постигне баланс между запасеността на площите с азот, фосфор и калий и да се изготви и план за управление на хранителните вещества, който да се спазва.

Затова едно от направленията на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-20123, „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ имаше за цел: да увеличи разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието (положително и отрицателно) на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите; да намали щетите нанесени поради недостатъчната подготовка на някои земеделски стопани; както и да намали риска от ерозия и замърсяването с нитрати от земеделски източници. Целите на това направление включват още:

  •  поощряване въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата;
  • планирането на сеитбообръщение и изготвянето на баланси на хранителните вещества;
  • поощряване на използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии за контрол на почвената ерозия и намаляване на загубата на био-гени (особено нитрати).

Тази дейност има двупосочен екологичен ефект – съдейства за намаляване на ерозията на почвата и за опазване качеството на водите. Оставена без растителна покривка през есента и зимата, почвата е подложена на въздействието на валежите и става уязвима на водна ерозия.

През 2013 интересът на земеделските производители към тази дейност се засилва многократно и петгодишни ангажименти се поемат от над 1200 нови кандидати. При правилно изпълнение на всички изисквания за подпомагане целите биха били изпълнени на петата година от ангажимента. За съжаление обаче към днешна дата няма яснота дали ще бъдат финансирани до края тези ангажименти или ще бъде прекратено плащането по тях след тази година (едва трета година за повечето бенефициенти).

От различни източници получаваме информация, че се съветват хората да се откажат от прилагането на тази дейност и да се насочат към мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 и по конкретно, направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски в обработваеми земи с орнитологично значение“, а ние искаме да знаем защо? Защо една дейност, която води след себе си огромни позитиви за земеделието и всички нас като ползватели на продукцията (с ниско съдържание на нитрати) от него, трябва да бъде заменена с друга дейност, чиито ефект е съмнителен? На пресконференцията на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители от 29 юни 2015 г. ние предупредихме за схемата за  източване на евросредства със зимуващите гъски. А сега искаме анализ от страна на МЗХ за ефекта от двете дейности върху околната среда и искаме отговор на въпросите: „Защо съветвате земеделските стопани да спрат прилагането на сеитбообращението и да се захванат със зимуващите гъски? Има ли някой личен интерес от това? Трябва ли чрез прикриването на тази нередност да се настройват останалите браншови организации срещу зърнопроизводителите, на страната на МЗХ да застават биологичните производители (в лицето на председателя Албена Симеонова) като им се „замазват“ очите с гръмките обещания за „приоритизиране“ на сектор биологично земеделие?

На проведената среща през тази седмица със зам.-министър Васил Грудев също ни беше изказано неговото лично мнение, че сеитбообращението е „порочна практика“ и по нищо например не се различава от схемата за гъските и че категорично не трябва да се продължават плащанията след 2015 г. за ангажиментите свързани с него.

Въпросът, който задаваме във връзка с това изявление на зам.-министъра е защо се решава спирането на тази дейност 2 години преди приключването й и преди да е налице реалният агроекологичен ефект по отношение на нитратното замърсяване и почвената ерозия, и при категоричната липса на правна рамка за прекратяването й освен желанията на висши служители от МЗХ? Защо България и ЕС „инвестират“ 3 години в тази агроекологична дейност и се отказват, а съдебните искове от страна на земеделските стопани за пропуснати ползи ще бъдат изцяло за сметка на бюджета на страната ни. Кой ще поеме отговорност и ще плати за това, и трябва ли тогава отново да бъдат заклеймени зърнопроизводителите като „врагове на земеделието“ и държавата?

Управителен Съвет,

ААЗП