Уважаеми г-н Грудев,
Бихме искали да изразим своята тревога относно намеренията на Министерство на земеделието и храните да приложи санкции за поддеклариране на земеделски земи през кампания 2015 г. за директни плащания.
Разбираме, че тези намерения са породени от изискванията на делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на ЕК от 11.03.2014 г.
Трябва да се има предвид обаче, че на този етап в България не съществува равенство между собственост и стопанисване на земеделски земи. Поземлените отношения у нас се различават в голяма степен от тези в старите страни-членки на Европа, където има трайно установени в годините стопанства с ясни собственици и ползватели.
Като се имат предвид и сериозните промени от последната година в цялата нормативна уредба, касаеща собственост, ползване, стопанисване, регистрация и заявяване за подпомагане на земеделски земи, смятаме, че е невъзможно прилагането в пълна степен на изискванията за пълно деклариране на всички имоти, регистрирани с правно основание на един бенефициент.
Бихме искали да представим на Вашето внимание само част от примерите, които биха поставили фермерите в ситуация да избират кое точно правило да нарушат при подаване на заявленията си за подпомагане.
- Поземлените отношения са динамични. И в момента се сключват договори за земеделски земи /общински, държавни, частни/. Част от собствениците се отказват от подпомагане поради изискването за регистрация като земеделски производители. Те отдават земеделските си земи, в много случаи вече засети, на нови ползватели.
В тези случаи новият ползвател регистрира новите си договори, но в много случаи не заявява за подпомагане част от имотите, тъй като върху тях вече са засети култури от предишни собственици или ползватели. В ЗПЗП изрично е записано, че за подпомагане се заявяват само земеделски имоти, които се обработват от заявителя.
Има случаи, в които ставаме свидетели на разорани части от пасища, които виждаме реално след като сме сключили договори /особено за общински и държавни земи/. Има случаи на засети култури, които са от същия вид като отглежданите от даден био производител. В тези случаи фермерът няма как да заяви за подпомагане тези площи, първо защото не ги е обработил той, а второ – защото в подобен случай би се явил нарушител на определени правила /напр. за неразораване на ПЗП или за отглеждане на едни и същи култури по биологичен и конвенционален начин/.
- По отношение на постоянно затревените площи сме свидетели на масово отдаване под наем на пасища, по-голямата част от които са негодни за ползване, съответно за подпомагане. Те са залесени, силно захрастени, ерозирали участъци, скали и др. В този случай дори да се очертае като отделен парцел тази част от пасището, то срещу него няма как да се постави код култура. Ако става дума за биопроизводители, те изпадат в положението на горния казус – ако под някаква форма заявят, че стопанисват тези части от пасищата, трябва да ги сертифицират като биологични. Върху подобни участъци е невъзможно да се следи спазването на правилата на биологичното производство – както от самият производител, така и от контролиращите лица.
- В много случаи при комплексни сделки за покупка на земя, продавачите /в повечето случаи множество наследници на починалия собственик/ поставят условие да се закупят всички земи на наследодателя. Така земеделският стопанин става собственик на земи, които са отдалечени, в някои случаи и недостъпни, залесени и др. Той не ги стопанисва, но ги притежава като собственост.
- В планинските райони терените се отличават с голям наклон, множество елементи на ландшафта, слогове, навлизане на залесените територии в земеделските имоти, ерозирали участъци и др. В тях е и налице най-голяма раздробеност и невъзможност за уедряване и комасиране. Там е невъзможно да се създадат и масиви за ползване, именно поради множеството граници /пътища, слогове, реки, захрастени територии/ които отделят различните имоти. Картата на възстановената собственост е направена така, че част от тези елементи на ландшафта често влизат в самите земеделски имоти. В много случаи има и сериозни измествания и част от нива се оказва път или слог. Според опита на колегите ни от планински райони, при очертаване на притежаваните от тях имоти /най-често в реални граници/ се появява разлика между 10 и 15 % за обработваемите земи. Тази разлика се явява от големия брой имоти, при всички от които има малка неизползваема част. Обикновено неизползваемите части са по краищата на имота, често с размери под 1 дка, така че няма и как да се очертаят и декларират като отделен парцел.
- По отношение на идеята санкциите за поддеклариране да се прилагат само за недекларирани имоти, които са в допустим слой, припомняме, че т.нар. допустим слой е динамичен, той се променя ежегодно и няма как земеделските производители да знаят дали към момента на разглеждане на техните заявления определени имоти ще бъдат във или извън допустимия слой. Много от нашите членове ни сезират, че въпреки преминали през миналата година проверки на Технически инспекторат, в резултат на които техни имоти са одобрени за подпомагане и вече платени, тези имоти при очертаването все още се намират извън допустимия слой.
Г-н Грудев, бихме могли да дадем още много примери, които правят невъзможно директното прилагане на текста от регламента по отношение на собствените и регистрираните на правно основание имоти на отделен бенефициент.
Предлагаме, в случай че е наложително да се приложи този текст от регламента, при разминаване между правно основание и очертани за подпомагане площи, да се приложи декларация от земеделския производител, че през съответната стопанска година той не стопанисва незаявените площи, за които има правно основание за ползване.
