Няма никакъв диалог между МЗХ и браншовите организации

 

Няма никакъв диалог между МЗХ и браншовите организации, а с 15-та промяна на ПРСР, ударът отново е върху зърнопроизводителите, това заяви председателят на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители Пламен Драгнев в предаването „Брюксел в превод“ по Агро тв.

„През 2012-2013 година бяха одобрени стотици земеделски стопани за изпълняване на 5-годишни агроекологични ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 година, най-вече в направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, разясни Драгнев и посочи, че още при тяхното одобрение е било ясно, че за да довършат своите 5-годишни ангажименти, те трябва да ползват средства от новата програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 година, тъй като по правило средствата могат да се разплащат до края 2015 година. „Очевидно е, че за да довършат своите ангажименти, които реално изтичат през 2017 година, те трябва да ползват средства от новата програма. Категорично искам да заявя, че това е възможно, защото съгласно регламент 1305, могат да се разплащат ангажименти от старата програма със средства от новата“, каза още Драгнев.

Но с 15-та поправка на ПРСР става ясно, че това не е така, защото земеделските стопани, които искат да довършат своите агроекологични ангажименти, са изправени пред нови изисквания, като значително се увеличават дейностите и разходите, свързани с тях по изпълнението на агроекологични ангажименти. „В няколко аспекта се увеличават изискванията. Първият от тях е свързан с вземането на почвени проби на всеки 50 дка. Тези проби се заплащат, анализът им също,  което значително ще увеличи разходите на фермерите“. Втората нелогична промяна според Пламен Драгнев е включването на междинна култура през зимата, т.нар. зелена покривка. „При изпълнение на ангажименти, свързани със сеитбообращение, това е невъзможно, защото с оглед на климатичните условия през последните години – множеството валежи и прекалено влажна почва, ако това зелено покритие се засее на есен и се остави цяла зима, то на пролет, преди засяване на пролетниците трябва да се извършат редица мероприятия за много кратък период от време“, уточни Драгнев. Според него, след направени консултации със зърнопроизводители, които ще бъдат пряко засегнати от поправката на ПРСР, те се заявили категорично, че такъв ангажимент би бил изключително рисков, защото няма как предвидят дали за такъв кратък период – около 15 дни, ще могат да се извършат всички необходими дейности, за да бъде подготвена почвата за засяване на пролетните култури.

Според председателят на ААЗП, завишаването на изискванията се дължи най-вече на желанието на МЗХ да бъде прекратена една доказано добра практика като сеитбооборота, като фермерите доброволно да се откажат от изпълнението на ангажиментите си, заради увеличените изисквания и двойно намалената ставка на подпомагане. По думите на Драгнев, над 200 млн. лв. трябва да бъдат разплатени от новата мярка 10 „Агроекология и климат“, които да покрият стари ангажименти по мярка 214, в направление сеитбообращение.

„Преди повече от месец алармирахме за източване на мярка 10 „Агроекология и климат“ с подпомагането на подмярка „Запазване на местообитанията на зимуващите гъски“ както в последствие се оказа всички данни и статистики потвърдиха нашите опасения, че тези средства ще бъдат раздадени едва ли не „на калпак“, припомни Драгнев и уточни, че няма реални изисквания към фермерите, които ще получат субсидиране за изхранването на гъските. Председателят на ААЗП обясни още, че според изчисления на ДФЗ, парите, които ще бъдат изплатени на фермерите, които имат „късмета“ зимуващите гъски да попаднат именно в техните обработваеми земи, ще бъдат над 200 млн. лв., колкото са реално необходимите средства за изплащането на сеитбооборота.

Линк към интервюто: http://www.agrotv.bg/p_4981Popravqt-PRSR-za-15-ti-pyt–.html