Пари за опазване на почвата няма
Земеделските производители губят 200 милиона лева
Г-н Драгнев, задават ли се протести в земеделието и защо?
Има много голямо разочарование в земеделските стопани и особено сред онези, които изпълняват агроекологични мерки. Става дума за тези, избрани да засяват различни култури в определен период от време, за да се предпазва земята от ерозия и замърсяване с нитрати от земеделски източници. Това е направление, изпълнявано по мярка 214 за агроекологичните плащания в Програмата за развитие на селските райони. Според нас се прави опит тя да бъде променена в последния момент, буквално преди старта на стопанската година. Това е поправка в Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., което води до голямо ощетяване и буди недоволството на земеделските производители, защото се очакват огромни загуби както за тях, така и за държавата и реколтата. Това изцяло обезсмисля усилията, които те са вложили и ние няма да го допуснем, защото считаме, че мотивите за промяната са лични и не се обосновани по никакъв начин. Реално за нас, зад тези мотиви прозират интересните на ресорния зам.-министър. Имаме готовност за протести, но предпочитаме диалога пред това. За съжаление, не виждаме реакция от страна на Министерството на земеделието и храните. През последните месеци не успяваме да осъществим контакт с ведомството, а смея да твърдя, че всички браншови организации в земеделието в България са пренебрегнати при взимането на такива важни решения, каквото бе и промяната на мярка 214 – за агроекологичните плащания. Тази промяна касае страшно много стопани. Прави ни впечатление, че становища от браншовите организации се взимат само проформа. На практика те не биват взети под внимание.
В какво точно се изразява промяната в мярката и как точно са ощетени земеделците?
Тук говорим за 15-о изменение на Програмата за развитие на селските райони по стария програмен период на Европейския съюз – 2007 до 2013 г. и то касае сеитбообращението за предпазване на почвите и културите (редуване на културите по време и място върху определена обработваема площ – б.р.). Същинската промяна е в това, че се цели повишаване на изискванията към земеделските стопани за начина, по който да управляват земите си. В същото време ставката за подпомагането им се намалява двойно. На практика сеитбообращението се премахва. Според нас с тази поправка най-страшното е, че Министерството на земеделието и храните цели земеделските стопани, които изпълняват това направление за сеитбообращение просто доброволно да се откажат от 5-годишните, изпълнявани от тях агроангажименти. Като ако се откажат, ще се възползват от възможността, предвидена в регламента, че при завишаване на изискванията, земеделците да направят точно това – да се откажат, и съответно, да не връщат вече получените суми. Това е в основни линии намерението на аграрното ведомството. Затова недоумяваме защо такова решение се взима буквално на прага на стопанската година, като вече голяма част от земеделците навлизат в последната година за прилагане на агроангажимента за сеитбообращение.
Разбирате ли, те са взели всички мерки за това, вложили са огромни средства за целта, а сега ще ги загубят. Вече са предвидени културите за сеитба, купени са и семената, обработките са направени, а броени дни преди да започнат да работят, правилата се променят. Това решение бе дълго отлагано във времето и в действителност министерството се опасяваше от последствията. Отговорните фактори в министерството твърдяха до последно, че пари за въвеждане на сеитбообращение няма заложени в бюджета на новата програма и че 2015 г. ще бъде последната за прилагане на направлението. Ето обаче, че това се случва по-рано. Въпросът е защо държавата и европейският бюджет инвестират в това направление, което се прекратява в средата на неговото изпълнение и без реално да се получи реалният ефект от него. Според мен щеше да има такъв, ако бе довършено докрай, като щеше да се изразява най-вече в предпазване на почвите и водите от замърсяване с нитрати и намаляване на почвената ерозия. В новата програма от 2014 г. до 2020 г. тази мярка изобщо не присъства, но по-лошото е, че няма никакви мерки и направления за предпазване на почвите и водите от замърсяване.
Може ли да се говори за опасност от нулева аграрна година?
Не, земеделците се отказват доброволно и така държавата ще ощети целия отрасъл.
За какъв брой стопани става въпрос и каква е прогнозируемата загуба?
Пряко засегнати са около 1400 земеделски стопани, които изпълняват агроекологичната мярка за сеитбообращение. Средствата, отделяни за това, са около 200 милиона лева, разпределени до края на периода – стопанската 2017 г. В разговори и споделени мнения голяма част от производителите признават, че са готови да предявят съдебни искове към държавата, тъй като са били одобрени за направлението при едни условия за 5-годишния период, вложили са средства в техника и взимане на почвени проби, а сега изведнъж това се променя и търпят огромни загуби. Проблемът е, че няма какъвто и да е мотив за повишаването на изискванията към земеделците.
Смятате ли, че има личен мотив за промяната на мярката?
Преди няколко месеца запознахме обществото със схема за източване на Програмата за развитие на селските райони чрез т.нар. използване на една от мерките – за местообитанието на зимуващите гъски. Тя цели източването на над 200 милиона лева от програмата. Смятаме, че тя е именно за сметка на сеитбооборота. В схемата за гъските получихме доста сигнали, че има огромни лични финансови интереси чрез консултантски фирми. Срещу 20% от субсидията те показват на земеделските стопани как да изкарват пари от въздуха. В действителност когато го няма сеитбооборотът, остават повече пари за крадене от мярката. Това е истината. Както и че парите за гъските се раздават на калпак без каквито и да било изисквания към земеделците.
Каква е връзката с министерството обаче?
Подозираме, че именно липсата на ограничения и норми по мярката за гъските, цели безразборно изливане на пари към земеделците, а оттам – към консултантските фирми. Те изглеждат много запознати и незнайно как точно преди излизането на промените в различни мерки, съумяват да обиколят стопаните, да им поискат комисиони и да ги информират за новите схеми. Това се случва на фона на нулева информационна кампания от страна на ведомството.
Знае ли министър Танева за всичко това?
Би трябвало вече да се е запознала със схемите. Когато ние подадохме преди няколко месеца сигнала за източването през гъските, никой не подозираше за огромния размер на средствата, които се източват през нея. Би следвало министър Танева вече да е запозната доста детайлно. Ние пуснахме и писма до премиера Бойко Борисов, до земеделската комисия, както и до ресорния вицепремиер, отговарящ за еврофондовете – Томислав Дончев. Имам информация, че Министерският съвет е поискал информация от земеделското ведомство за детайли около схемата с гъските, както и по какъв начин се гарантира дали средствата няма да отидат на вятъра, а се дават за реално земеделие.
Ако не се върне старото положение със сеитбообращението, как точно ще протестирате?
Вижте, от тук нататък разчитаме на Европейската комисия да спре това. Ние сме пратили писмо, с което уведомяваме Брюксел за проблемите при промяната на мярката и изискването към земеделските стопани. Надяваме се да се вслушат в становището ни. Те трябва да нотифицират изменението. Но все пак, ако се стигне до приемането на промяната, сме готови за протест. У нас нищо не се случва без митинги и шествия. Институциите пък не се замислят, докато не излязат хората на улиците. Затова сме готови да призовем земеделските стопани с интерес към изпълнението на агроекологичното направление да края на 5-годишния му период, да излязат на протест. Всъщност те вече имат готовност, включително да затворят пътища и да докарат земеделска техника на жълтите павета.
Има ли преки последствия за потребителите, ако се прекрати сеитбообращението?
Да. Все пак неговият основен ефект е в предпазването на почвите и подпочвените води от замърсяване при използването на различни земеделски техники, както и намаляване на почвената ерозия. Искам да ви кажа, че стопаните с агроекологични ангажименти са изключително стриктни в изпълнението им, защото за 5 години са длъжни непрекъснато да взимат проби за замърсяване и да изследват различните култури, които засяват. Става въпрос за едно много балансирано и намалено торене, а това неминуемо се отразява и върху качеството на реколтата, и същевременно за повишаване на нейната екологичност. За огромно съжаление, пак казвам, в новата програма до 2020 г. няма нито една мярка за опазване на почвите. Раздаваме пари за зимуващи гъски, за пасища и ливади, но не и за това.
